Аяхуаска и трамадол
Аяхуаска е психоактивна запарка, традиционно използвана в амазонските шамански практики, приготвена от комбинация от лозата Banisteriopsis caapi и листата на растението Psychotria viridis или други растения, съдържащи подобни активни съединения. Двата основни психоактивни компонента в аяуаска са ДМТ (диметилтриптамин) и МАОИ (инхибитори на моноаминооксидазата) от лозата B. caapi.
ДМТ е мощен халюциноген, който се среща естествено в различни растения и животни, включително в човешкия организъм. Когато се консумира орално, само ДМТ обикновено се разгражда в червата от ензима моноаминооксидаза (МАО) и по този начин става неактивен. В запарката от аяуаска обаче лозата B. caapi осигурява инхибитори на МАО, които блокират действието на този ензим, което позволява ДМТ да се абсорбира и да остане активен в организма за продължителен период от време.
След като ДМТ попадне в кръвта и премине кръвно-мозъчната бариера, той се свързва със серотониновите рецептори, по-специално с рецептора 5-HT2A, който участва силно в регулирането на настроението, възприятието и познанието. Това активиране води до редица силни психологически и сетивни преживявания, често описвани като видения или халюцинации, които могат да включват визуални модели, променено усещане за време, засилени емоции и дълбоки духовни прозрения.
Лозата на B. caapi, освен че осигурява МАОИ, съдържа алкалоиди на хармала като хармин и хармалин, за които се смята, че допринасят за цялостното психоактивно преживяване, като повишават яснотата на ума и фокуса по време на пътуването. Тези алкалоиди имат и свои собствени психоактивни ефекти, включително леки антидепресантни свойства и модулация на централната нервна система, които могат да допринесат за усещането за еуфория и благополучие.
Трамадолът е централно действащ аналгетик, използван за лечение на умерена до средно силна болка. На първо място, трамадол действа като слаб агонист на му-опиоидните рецептори в главния и гръбначния мозък. Му-опиоидните рецептори са част от ендогенната опиоидна система, която регулира възприемането на болката. Свързвайки се с тези рецептори, трамадол имитира действието на естествено срещащите се болкоуспокояващи съединения като ендорфините, като по този начин намалява усещането за болка. Въпреки това, в сравнение с по-силните опиоиди като морфин, трамадол има сравнително нисък афинитет към тези рецептори, поради което често се счита за по-лек опиоид.
В допълнение към опиоидната си активност трамадолът потиска обратното захващане на два ключови невротрансмитера: серотонин и норепинефрин. Тези невротрансмитери играят важна роля в модулирането на болката чрез низходящи инхибиторни пътища в главния и гръбначния мозък. Като предотвратява повторната им абсорбция в нервните клетки, трамадол повишава нивата на серотонин и норепинефрин в синаптичния процеп, засилвайки способността им да потискат сигналите за болка. Този неопиоиден компонент на действието на трамадол е подобен на механизмите, наблюдавани при някои антидепресанти, което допринася за аналгетичния му ефект.
След като бъде погълнат, трамадол се метаболизира в черния дроб от ензима CYP2D6 в активен метаболит, наречен О-дезметилтрамадол, който има много по-силен афинитет към му-опиоидните рецептори от изходното съединение. Този метаболит играе значителна роля за цялостното обезболяващо действие на трамадол. Лицата, които метаболизират трамадол бързо (ултрабързи метаболизатори), могат да изпитат по-силни опиоидни ефекти, докато слабите метаболизатори може да не изпитат толкова голямо облекчение на болката поради по-ниските нива на този метаболит.
Трамадолът също така понижава прага на припадъците, което означава, че може да увеличи риска от припадъци, особено при лица с анамнеза за епилепсия или когато се приема в комбинация с други лекарства, които понижават прага на припадъците, като антидепресанти или антипсихотици.
Комбинирането на аяхуаска с трамадол представлява значителен риск поради припокриващите се ефекти върху серотонина и други невротрансмитерни системи.
- Основното опасение при комбинирането на тези вещества е рискът от серотонинов синдром - потенциално животозастрашаващо състояние. Както МАОИ на аяхуаска, така и трамадолът могат драстично да повишат нивата на серотонин. Когато се приемат заедно, това може да доведе до опасни симптоми като възбуда, объркване, ускорен сърдечен ритъм, високо кръвно налягане, изпотяване и дори гърчове.
- Трамадолът също така понижава прага на гърчове, което допълнително увеличава риска от конвулсии, когато се комбинира със стимулиращия ефект на аяхуаска.
- Освен това опиоидните ефекти на трамадола могат да взаимодействат с психотропните ефекти на ДМТ, засилвайки дисоциацията, тревожността или параноята, което потенциално може да доведе до опасно или непреодолимо психологическо преживяване.
- Ефектите на аяхуаска върху сърдечносъдовото здраве, включително повишен сърдечен ритъм и кръвно налягане, могат да бъдат усложнени от трамадол, който има подобни странични ефекти. Това може да увеличи риска от тежки сърдечносъдови инциденти, особено при лица с вече съществуващи заболявания. Освен това опиоидоподобните свойства на трамадола могат да влошат гаденето и повръщането, които често се свързват с аяхуаска, което може да доведе до дехидратация или други физически усложнения.
- Аяхуаска съдържа МАО-инхибитори, които могат да повлияят на начина, по който се метаболизират други лекарства. Метаболизмът на трамадола може да бъде променен, което да доведе до засилване или удължаване на ефекта, което може да повиши риска от токсичност или продължителни нежелани ефекти като седация или респираторна депресия
Като се има предвид всичко това, препоръчваме да се избягва тази комбинация при всякакви условия.
Last edited by a moderator: