Бензодиазепинови транквилизатори и инжекционни опиати
Бензодиазепиновите транквилизатори, обикновено наричани "бензо", са клас психоактивни лекарства, използвани предимно заради техния успокояващ (седативен) и намаляващ тревожността (анксиолитичен) ефект. Те действат чрез засилване на ефекта на невротрансмитер, наречен гама-аминомаслена киселина (GABA), който потиска мозъчната активност.
Бензодиазепините се свързват със специфични места на GABA-A рецептора, като увеличават афинитета на рецептора към GABA. Това води до повишен приток на хлоридни йони в невроните, което намалява вероятността те да се задействат. Общият ефект е отслабване на мозъчната активност, което води до транквилизиращи ефекти.
Някои често предписвани бензодиазепини:
- Диазепам (Валиум): Често се използва за лечение на тревожни разстройства, мускулни спазми и гърчове. Използва се също при алкохолна абстиненция и като премедикация преди някои медицински процедури за предизвикване на релаксация.
- Лоразепам (Ативан): Често се предписва за краткотрайно облекчаване на силна тревожност и за успокояване. Използва се също като преанестетично средство и за лечение на епилептичен статус (тежка форма на непрекъснат припадък).
- Алпразолам (Ксанакс): Често се предписва при тревожност и панически разстройства. Това е един от най-известните бензодиазепини поради бързото си начало на действие.
- Клоназепам (Клонопин): Използва се предимно за лечение на панически разстройства и някои видове припадъци. Предпочитан е заради по-дългата си продължителност на действие.
- Темазепам (Restoril): Използва се предимно като краткосрочно лечение на безсъние. Той помага на лицата да заспят по-бързо и да останат заспали по-дълго.
Инжекционните опиати, известни още като опиоиди, са болкоуспокояващи лекарства, получени от опиумния мак или синтезирани, за да имитират ефекта на естествените опиати. Те често се използват в медицинските заведения за овладяване на силна болка, особено когато другите форми на приложение са недостатъчни.
Опиоидите действат, като се свързват със специфични рецептори в централната нервна система (ЦНС), предимно с му-опиоидните рецептори. Когато тези лекарства се свържат с тези рецептори, те потискат освобождаването на невротрансмитери, участващи в предаването на болката, като субстанция Р и глутамат. Това потискане намалява предаването на болкови сигнали от периферната нервна система към мозъка. Активирането на мю-опиоидните рецептори предизвиква и освобождаване на допамин в центровете за възнаграждение на мозъка, което води до приятните ефекти, свързани с тези лекарства.
Често срещани инжекционни опиати
- Морфин: Морфинът е един от най-широко използваните опиоиди за лечение на силна болка, особено в случаи на остра болка, следоперативна болка и при палиативни грижи за неизлечимо болни пациенти. Той може да се прилага интравенозно (IV), интрамускулно (IM) или подкожно (под кожата). Началото на действието е бързо, особено при интравенозно приложение, което осигурява бързо облекчение.
- Фентанил: Фентанилът е синтетичен опиоид, който е много по-силен от морфина. Често се използва при анестезия, при силна остра болка или при лечение на хронична болка при пациенти с рак.
- Фентанил може да се прилага интравенозно, интравенозно или трансдермално (чрез пластири). В инжекционната си форма той се използва в болнични заведения поради своята сила и бързо начало на действие.
- Хидроморфон (Дилаудид): Хидроморфонът е друг мощен опиоид, използван за овладяване на силна болка, особено в случаите, когато морфинът е неефективен или предизвиква нежелани реакции. Подобно на морфина, хидроморфонът може да се прилага интравенозно, интравенозно или подкожно. Той често се предпочита в случаи на бъбречно увреждане, тъй като произвежда по-малко активни метаболити в сравнение с морфина.
- Меперидин (Демерол): Сега меперидинът се използва по-рядко поради потенциалната му невротоксичност и взаимодействия с други лекарства, но в миналото се е използвал при умерена до силна болка. Той може да се прилага интравенозно или интравенозно и има сравнително бързо начало на действие, но с по-кратка продължителност в сравнение с морфина.
Комбинирането на бензодиазепинови транквилизатори с инжекционни опиати може да доведе до тежки и животозастрашаващи ефекти поради мощните им седативни и респираторно-депресивни свойства.
- Дълбока седация: Както бензодиазепините, така и опиатите са депресанти на ЦНС, което означава, че забавят мозъчната дейност. Когато се използват заедно, те могат да предизвикат изключителна сънливост, замаяност и когнитивни нарушения, което затруднява запазването на будно състояние или нормалното функциониране.
- Дихателна депресия: Това е един от най-опасните ефекти от комбинирането на тези лекарства. И двете вещества могат значително да забавят дишането, което при комбиниране може да доведе до хипоксия (липса на кислород), спиране на дишането и потенциално до смърт.
- Риск от предозиране: Комбинацията увеличава значително вероятността от предозиране. Проучванията показват, че хората, които приемат и двата вида наркотици, са изложени на много по-висок риск от фатално предозиране в сравнение с тези, които приемат само едно от веществата. Рискът е особено висок, ако с наркотиците се злоупотребява, например чрез приемане на по-високи дози от предписаните или употребата им без лекарско наблюдение.
- Кома и смърт: В тежки случаи комбинираното потискане на ЦНС може да доведе до загуба на съзнание, кома и смърт. Рискът се засилва, ако са включени и други депресанти, например алкохол.
- Дългосрочни последици за здравето: Освен непосредствените рискове, продължителната съвместна употреба на двата наркотика може да влоши състоянието на психичното здраве, като например увеличаване на тревожността и депресията, и да доведе до хронични проблеми с физическото здраве. Може също така бързо да се развие зависимост към двете вещества, което прави абстиненцията по-трудна и опасна.
Като се има предвид всичко това, препоръчваме да се избягва тази комбинация при каквито и да било условия.
Last edited by a moderator: