Декстрометорфан (DXM) и трамадол
Декстрометорфанът (DXM) е лекарство, използвано предимно като средство за потискане на кашлицата в лекарствата за кашлица и простуда, продавани без рецепта (OTC). То е част от класа на морфинановите лекарства, но има разнообразни ефекти в зависимост от дозата и контекста на употреба.
DXM и основният му активен метаболит, декстрорфан, действат като антагонисти на NMDA (N-метил-D-аспартат) рецептора. NMDA рецепторът е подтип на глутаматния рецептор, участващ в синаптичната пластичност, обучението и паметта. Блокирайки този рецептор, DXM може да предизвика дисоциативни ефекти, които понякога се сравняват с тези на други дисоциативни анестетици като кетамин или PCP.
DXM има и инхибиращи свойства на обратното захващане на серотонина. Това означава, че той повишава нивото на серотонина, ключов невротрансмитер за регулиране на настроението, като предотвратява повторното му усвояване в невроните. Това свойство е причината, поради която DXM може потенциално да предизвика серотонинов синдром.
Освен това DXM действа като агонист на сигма-1 рецепторите, които участват в модулирането на освобождаването на невротрансмитери и са замесени в регулирането на настроението, познанието и невропротекцията. Ролята на сигма-1 рецепторите в цялостното действие на DXM все още се проучва, но може да допринесе за неговите дисоциативни и еуфорични свойства.
При по-високи дози DXM може да взаимодейства и с други рецептори в мозъка, включително никотинови ацетилхолинови рецептори и опиоидни рецептори, въпреки че афинитетът му към тях е много по-нисък. Тези взаимодействия могат да допринесат за някои от по-сложните ефекти на лекарството.
Трамадол е синтетичен опиоид, използван предимно за лечение на умерена до средно силна болка. Той има уникален механизъм на действие, който го отличава от много други опиоиди, тъй като въздейства не само върху опиоидните рецептори, но и върху невротрансмитерните системи в мозъка.
Трамадол действа като частичен агонист на µ-опиоидния рецептор (му-опиоиден рецептор). Тези рецептори са част от ендогенната опиоидна система, която модулира възприемането на болката, настроението и възнаграждението. Като активира тези рецептори, трамадол спомага за намаляване на усещането за болка.
В допълнение към опиоидната си активност, трамадол потиска обратното захващане на серотонин и норепинефрин. Тези невротрансмитери участват в регулирането на настроението и модулирането на болката. Като повишава нивата им в синаптичния процеп, трамадолът може да засили низходящите инхибиторни пътища в гръбначния мозък, което намалява сигналите за болка, преди те да достигнат до мозъка. Това двойно действие прави трамадол подобен в някои отношения на някои антидепресанти, особено на тези от класа на SNRI (инхибитори на обратното захващане на серотонина и норадреналина).
Трамадол се метаболизира в черния дроб от ензима CYP2D6 в активен метаболит, наречен O-дезметилтрамадол (M1), който има много по-силен афинитет към µ-опиоидния рецептор от изходното съединение. Този метаболит е основно отговорен за опиоидните ефекти на трамадол. Ефективността на това превръщане обаче може да варира при отделните индивиди поради генетични различия в ензима CYP2D6, което води до променливост в ефективността на лекарството и риска от нежелани реакции.
Комбинирането на DXM и трамадол може да доведе до значителни и потенциално опасни ефекти поради взаимодействието на фармакологичните им механизми.
- Повишен риск от серотонинов синдром. Както DXM, така и трамадолът потискат обратното захващане на серотонина, което води до повишени нива на този невротрансмитер в мозъка. Когато се приемат заедно, това може значително да повиши риска от серотонинов синдром - потенциално животозастрашаващо състояние. Симптомите включват объркване, възбуда, ускорен сърдечен ритъм, високо кръвно налягане, треска, мускулна скованост, тремор, а в тежки случаи - припадъци, кома или смърт.
- Засилена депресия на ЦНС. И двете лекарства могат да потиснат централната нервна система (ЦНС). Когато се използват заедно, рискът от тежка депресия на ЦНС се увеличава, което води до дълбока сънливост, дихателна депресия и потенциално фатално предозиране. Това е особено тревожно, ако някое от двете лекарства се използва в по-високи от предписаните дози или в комбинация с други депресанти на ЦНС като алкохол или бензодиазепини.
- Понижен праг на припадъците. Известно е, че трамадол сам по себе си понижава прага на гърчовете, което прави гърчовете по-вероятни, особено при хора с анамнеза за гърчове. DXM може да засили този ефект, като допълнително увеличи риска от гърчове, особено при по-високи дози.
- Стомашно-чревни проблеми. Както DXM, така и трамадолът могат да предизвикат стомашно-чревни нежелани реакции като гадене, повръщане и запек. Комбинираната употреба може да засили тези ефекти, което потенциално може да доведе до сериозен дискомфорт или усложнения, особено при уязвими лица.
- Психиатрични ефекти. Комбинацията може да доведе и до повишен риск от психиатрични смущения като тревожност, халюцинации, а в тежки случаи и психоза, особено поради дисоциативните свойства на DXM във високи дози и въздействието на трамадола върху регулирането на настроението.
Като се има предвид всичко това, препоръчваме да се избягва тази комбинация при всякакви условия.
Last edited by a moderator: