Декстрометорфан (DXM) и фенибут
Декстрометорфанът (DXM ) е често срещана съставка в лекарствата за кашлица, които се продават без рецепта. Тя действа основно чрез въздействие върху мозъка и нервната система. DXM и неговият активен метаболит, декстрорфан, блокират NMDA (N-метил-D-аспартат) рецепторите в мозъка. Тези рецептори участват в предаването на сигнали между нервните клетки и играят роля в обучението, паметта и възприемането на болката. Като инхибира NMDA рецепторите, DXM може да предизвика дисоциативни ефекти, които могат да променят възприятието и познанието.
DXM е и агонист на сигма-1 рецепторите. Тези рецептори са замесени в няколко неврологични процеса, включително модулиране на освобождаването на невротрансмитери и невропротекция. Активирането на сигма-1 рецепторите може да допринесе за психоактивните и невропротективните ефекти на лекарството.
DXM инхибира обратното захващане на серотонина - невротрансмитер, участващ в регулирането на настроението. Като повишава нивата на серотонин в мозъка, DXM може да има променящи настроението ефекти и може да допринесе за употребата му при лечението на някои разстройства на настроението. Това обаче повишава и риска от серотонинов синдром при комбиниране с други серотонинергични средства.
На последно място, DXM има слаб афинитет към опиатните рецептори, особено към сигма-1 рецептора и в по-малка степен към му-опиоидния рецептор. Въпреки че не предизвиква значителни опиоидоподобни ефекти, това взаимодействие може да допринесе за цялостния му фармакологичен профил.
Фенибут (β-фенил-γ-аминомаслена киселина ) е депресант на централната нервна система и анксиолитик. Разработен е в Съветския съюз и се използва в някои страни като лекарство по лекарско предписание при тревожност, безсъние и други състояния.
Фенибут е предимно агонист на GABA B рецепторите. GABA (гама-аминомаслена киселина) е основният инхибиторен невротрансмитер в мозъка. Чрез стимулиране на GABA В рецепторите фенибут намалява невронната възбудимост, което води до неговото успокояващо и анксиолитично действие. Това действие е сходно с механизма на баклофен, мускулен релаксант и антиспастично средство.
Също така фенибут има известен афинитет към GABA А рецепторите, въпреки че този ефект е по-слабо изразен от действието му върху GABA В рецепторите. Модулирането на GABA A рецепторите допринася за цялостното му седативно и анксиолитично действие.
Той може да повлияе на нивата на допамин в мозъка. Установено е, че повишава допамина в стриатума, което може да допринесе за ноотропното (подобряващо когнитивните способности) и еуфоричното му действие. Тази допаминергична активност може да играе роля и за потенциала му за злоупотреба.
Най-малкото фенибут може да блокира волтаж-газирани калциеви канали, което спомага за намаляване на невроналната възбудимост. Това действие може да допринесе за цялостното му успокояващо и мускулно-релаксиращо действие.
Комбинирането на DXM и фенибут може да има значителни и потенциално опасни ефекти поради взаимодействието им с множество невротрансмитерни системи.
- Когнитивни увреждания: DXM и фенибут влияят върху когнитивните функции. Комбинацията им може да доведе до повишено объркване, влошаване на паметта и затруднена концентрация.
- Дисоциативни и халюциногенни ефекти: DXM, особено във високи дози, може да предизвика дисоциативни и халюциногенни ефекти. Комбинирането му с фенибут може да засили тези ефекти, което потенциално може да доведе до тежка дезориентация, зрителни и слухови халюцинации и откъсване от реалността.
- Повишена тревожност и промени в настроението: Въпреки че и двете вещества могат да намалят тревожността в терапевтични дози, комбинацията им, особено във високи дози, може парадоксално да увеличи тревожността и да предизвика промени в настроението. Това се дължи на сложните взаимодействия в невротрансмитерните системи на мозъка.
- Засилена седация и потискане на ЦНС: Както DXM, така и фенибутът имат седативни свойства. Когато се комбинират, тези ефекти могат да бъдат значително засилени, което води до дълбока седация и депресия на ЦНС. Това може да доведе до сънливост, летаргия и нарушена двигателна координация.
- Стомашно-чревни проблеми: Гадене, повръщане и други стомашно-чревни смущения са често срещани и при двете вещества. Тяхната комбинация може да изостри тези проблеми, което да доведе до повишен дискомфорт и потенциална дехидратация.
- Засилена еуфория и риск от пристрастяване: Допаминергичната активност на фенибута и потенциалът на DXM да увеличава серотонина могат да се комбинират, за да засилят чувството на еуфория. Тази засилена еуфория увеличава риска от психологическа зависимост и злоупотреба.
- Повишен риск от респираторна депресия: Високите дози DXM и фенибут могат да потиснат дихателната система. Когато се приемат заедно, се увеличава рискът от тежка респираторна депресия, която може да бъде животозастрашаваща.
Като се има предвид горното, препоръчваме да се отнасяте към тази комбинация с голямо внимание.
Last edited by a moderator: