Кетамин и инжекционни опиати
Кетаминът е дисоциативен анестетик, който е спечелил внимание заради употребата си както в клинични условия, така и като развлекателен наркотик. Кетаминът действа основно чрез блокиране на N-метил-D-аспартатния (NMDA) рецептор, подтип на глутаматния рецептор. Глутаматът е най-разпространеният възбуждащ невротрансмитер в мозъка и играе ключова роля в синаптичната пластичност, обучението и паметта.
Като инхибира NMDA рецепторите, кетаминът намалява активността на глутамата, което води до състояние на дисоциация. Това дисоциативно състояние се характеризира с усещане за откъсване от реалността, околната среда и дори от собственото тяло, поради което кетаминът се нарича дисоциативен анестетик.
Кетаминът косвено повишава нивата на допамин в мозъка, което допринася за ефекта му на подобряване на настроението. Тази допаминергична активност е част от причините, поради които кетаминът може да има антидепресивни свойства. Освен това кетаминът има известно действие върху опиоидната система, което може да допринесе за неговите аналгетични (болкоуспокояващи) свойства.
Инжекционните опиати, известни също като опиоиди, са клас лекарства, които включват естествени, полусинтетични и синтетични вещества, получени от опиумния мак или създадени, за да имитират неговото действие. Тези лекарства се използват предимно заради силните си болкоуспокояващи свойства, но са известни и с потенциала си за злоупотреба.
Инжекционните опиати действат, като се свързват със специфични рецептори в главния и гръбначния мозък и други части на тялото, известни като опиоидни рецептори. Трите основни вида опиоидни рецептори са:
- Му (μ) рецептори: Основното място за облекчаване на болката, еуфорията и потискането на дишането.
- Делта (δ) рецептори: Участват в модулирането на настроението и аналгезията.
- Рецептори Kappa (κ): Свързани са с облекчаване на болката, дисфория и халюцинации.
Опиатите предизвикват освобождаването на допамин по пътя на възнаграждението в мозъка, особено в области като nucleus accumbens. Този прилив на допамин създава усещане за силно удоволствие и еуфория, които допринасят за пристрастяващия потенциал на тези наркотици.
Примери за инжекционни опиати:
- Морфин: Често се използва в медицинските заведения за овладяване на силна болка, като например болка след операция, болка при рак и при палиативни грижи. Морфинът е мощен агонист на мю-рецепторите, който осигурява силен аналгетичен ефект заедно със седация и еуфория.
- Хероин (диацетилморфин): Въпреки че първоначално е бил разработен за медицинска употреба, понастоящем хероинът е незаконен наркотик, който в много държави не е признат за медицинска употреба. Той е силно пристрастяващ и с него често се злоупотребява заради силните му еуфорични ефекти. След инжектиране хероинът бързо преминава кръвно-мозъчната бариера и се превръща в морфин, който след това се свързва с опиоидните рецептори, което води до силна еуфория и облекчаване на болката.
- Фентанил: Фентанилът е синтетичен опиоид, който се използва в медицината при силна болка, например по време на операция или при болка от рак. Той се използва често и при анестезия. Фентанилът е изключително силен, около 50-100 пъти по-силен от морфина, и действа бързо, като се свързва силно с му-рецепторите. Силата му го прави изключително ефективен за облекчаване на болката, но също така увеличава риска от предозиране, особено при неправилна употреба.
- Хидроморфон (Дилаудид): Друг мощен опиоид, използван при силна болка, често в случаите, когато другите опиоиди са неефективни. Подобно на морфина, хидроморфонът действа предимно върху му-рецепторите, за да предизвика аналгезия, седация и еуфория.
Комбинирането на кетамин с инжекционни опиати може да доведе до сложни и потенциално опасни ефекти поради начина, по който тези вещества си взаимодействат в мозъка и тялото.
- Повишен риск от респираторна депресия: И кетаминът, и опиатите могат да потиснат дихателната система, но го правят чрез различни механизми. Опиатите действат предимно върху мозъчния ствол, за да намалят стремежа към дишане, докато кетаминът, макар и по принцип да е по-малко вероятно да предизвика респираторна депресия сам по себе си, може да засили този ефект, когато се комбинира с опиати. Тази комбинация значително увеличава риска от фатална респираторна депресия, особено в случаите на предозиране.
- Засилено седиране и когнитивно увреждане: И двете лекарства предизвикват седация, но когато се използват заедно, този ефект се засилва. Потребителите могат да изпитат дълбока седация, която може да влоши когнитивните функции и двигателните умения, което увеличава риска от злополуки, особено ако лицето се опитва да изпълнява задачи като шофиране.
- Сърдечно-съдови усложнения: Кетаминът може да повиши кръвното налягане и сърдечния ритъм, докато опиатите обикновено имат обратен ефект, като понижават и двете. Комбинацията може да създаде непредсказуеми сърдечносъдови реакции, които потенциално да доведат до аритмия, хипертония или хипотония, в зависимост от дозата и индивидуалната чувствителност.
- Непредсказуеми психологически ефекти: Дисоциативните ефекти на кетамин, съчетани с еуфоричните и потенциално дисфоричните ефекти на опиатите, могат да доведат до непредсказуеми психологически преживявания. Потребителите могат да изпитат интензивни халюцинации, заблуди или силна тревожност, особено при по-високи дози или при лица с вече съществуващи психични състояния.
- Риск от свръхдоза: Рискът от свръхдоза е значително по-висок, когато тези вещества се комбинират. В много докладвани случаи леталният изход се дължи на комбинираните ефекти на респираторна депресия, екстремна седация и сърдечно-съдов колапс, особено в нетерапевтични условия, където дозите не се контролират внимателно.
Като се има предвид всичко това, препоръчваме да се избягва тази комбинация при всякакви условия.
Last edited by a moderator: