МАОИ и MDMA
Моноаминооксидазните инхибитори, или МАОИ, са клас антидепресанти, които функционират чрез инхибиране на активността на ензима моноаминооксидаза (МАО). Този ензим е основно отговорен за разграждането на моноаминовите невротрансмитери, като серотонин, норепинефрин и допамин, в мозъка. Тези невротрансмитери играят ключова роля в регулирането на настроението, емоциите и някои когнитивни функции. Когато ензимът МАО разгражда тези невротрансмитери, нивата им в мозъка намаляват. При хората с депресия нивата на тези невротрансмитери често са по-ниски от обичайните, което допринася за симптоми като лошо настроение, липса на мотивация и умора.
Съществуват два вида ензими моноаминооксидаза - МАО-А и МАО-В. МАО-А разгражда предимно серотонин, норепинефрин и тирамин, докато МАО-В участва повече в разграждането на допамина. В зависимост от конкретния МАОИ, някои лекарства инхибират и МАО-А, и МАО-В, докато други са селективни за единия вид ензим.
Класическите МАОИ, като фенелзин, транилципромин и изокарбоксазид, инхибират както МАО-А, така и МАО-В. Те са неселективни и необратими инхибитори, което означава, че се свързват трайно с ензима и го деактивират, докато организмът не произведе нови ензими.
По-новото поколение МАОИ, като селегилин и моклобемид, са по-селективни по отношение на действието си.
Един от най-важните аспекти на МАОИ е взаимодействието им с някои храни и лекарства. Храните с високо съдържание на тирамин, като отлежали сирена, сушени меса и ферментирали продукти, могат да предизвикат опасен скок на кръвното налягане, ако се консумират по време на прием на неселективни МАОИ. Това е така, защото МАО-А разгражда тирамина и когато активността му е потисната, нивата на тирамин могат да се повишат, което да доведе до хипертонични кризи. Този риск е значително по-малък при селективните, обратими МАОИ като моклобемид, но пациентите, приемащи традиционни МАОИ, трябва да спазват строги диетични указания.
MDMA, или 3,4-метилендиоксиметамфетамин, е психоактивен наркотик, който въздейства върху мозъка главно чрез повишаване на активността на някои невротрансмитери, най-вече на серотонин, допамин и норепинефрин. MDMA е широко известен с употребата си като развлекателен наркотик и често е наричан "екстази" или "моли". Той предизвиква ефекти като повишена емоционална топлота, повишена енергия, засилено сетивно възприятие и чувство на еуфория, което го прави популярен в социална и парти среда. Освен това MDMA е изследван заради потенциалните му терапевтични ползи, особено при лечение на посттравматично стресово разстройство (ПТСР) в контролирана терапевтична среда.
Основният механизъм, по който MDMA действа, е чрез действието му върху серотонина. MDMA навлиза в невроните предимно чрез серотониновия транспортер (SERT), който е протеин, отговорен за извеждането на серотонина от синапса (пространството между невроните) и рециклирането му обратно в неврона. Веднъж попаднал в неврона, MDMA нарушава нормалното съхранение на серотонина във везикулите и предизвиква масирано освобождаване на серотонин в синапса. Този внезапен прилив на серотонин води до огромно активиране на серотониновите рецептори в мозъка, което допринася за характерните ефекти на MDMA.
Освобождаването на серотонин от MDMA засяга и областите на мозъка, свързани с емоционалната регулация, емпатията и социалните връзки. Смята се например, че увеличаването на серотонина засилва активността на мозъчни области като амигдалата и префронталния кортекс, които участват в емоционалната обработка и вземането на решения. Повишените нива на серотонин засягат и хипоталамуса, който играе роля в регулирането на настроението и емоционалните състояния. Това е част от причините, поради които хората, които приемат MDMA, съобщават за усещане за повишена емпатия и емоционална връзка с другите, понякога наричани "ентактогенни" ефекти, което означава усещане за дълбока връзка със себе си и другите.
В допълнение към действието си върху серотонина MDMA повишава и нивата на допамина и норепинефрина, макар и в по-малка степен от серотонина. Освобождаването на допамин във веригите за възнаграждение на мозъка е една от причините, поради които MDMA може да предизвика чувство на еуфория и възбуда. Норепинефринът играе роля в увеличаването на сърдечната честота и кръвното налягане, както и допринася за повишаване на енергията и възбудата.
MDMA влияе и върху други физиологични системи. Той повишава сърдечната честота, кръвното налягане и телесната температура, което може да доведе до хипертермия, особено когато се приема в гореща среда като танцови клубове или фестивали, където хората са физически активни.
Комбинирането на МАОИ и MDMA може да доведе до тежки и животозастрашаващи взаимодействия поради припокриващите им се ефекти върху мозъчната серотонинова система. И двете вещества независимо повишават нивата на серотонин, но когато се комбинират, могат да доведат до прекомерно натрупване на серотонин, което потенциално може да предизвика серотонинов синдром. Това е опасно състояние, характеризиращо се със симптоми като възбуда, объркване, висока телесна температура, изпотяване, мускулна скованост, треперене, гърчове, а в тежки случаи - кома или смърт.
Когато MDMA се приема, докато МАОИ са активни в системата, разграждането на серотонина значително намалява, което води до токсични нива на невротрансмитера. Рискът от серотонинов синдром е особено силно изразен при необратими, неселективни МАОИ като фенелзин или транилципромин, които инхибират както ензимите МАО-А, така и МАО-В, засягайки множество невротрансмитерни системи. Проучвания на случаи и доклади показват, че дори ниски дози MDMA в комбинация с МАОИ могат да предизвикат серотонинов синдром.
В допълнение към серотониновата токсичност комбинацията може да повиши и риска от хипертонични кризи, при които кръвното налягане се покачва опасно, поради прекомерните нива на норепинефрин, които вече не се метаболизират правилно. Това е особено обезпокоително, тъй като самият MDMA увеличава освобождаването на норепинефрин, което може да засили сърдечносъдовите рискове, когато се комбинира с МАОИ.
Важно е също така да се подчертае, че МАОИ обикновено се предписват за лечение на психологични и психиатрични състояния. Въвеждането на психоактивни вещества по време на лечение с такива медикаменти обикновено намалява ефикасността на терапията, допълнително дестабилизира компрометираните нервни системи и повишава вероятността от обостряне и негативни странични ефекти.
В обобщение, комбинирането на МАОИ с MDMA е изключително опасно и не се препоръчва. Потенциалът за серотонинов синдром, хипертонични кризи и тежка токсичност правят тази комбинация особено рискова. Важно е лицата, употребяващи МАОИ, да избягват MDMA или други серотонинергични лекарства.
При всички положения препоръчваме да избягвате тази комбинация при всякакви условия.
Last edited by a moderator: