SSRIs Mephedrone Red Blue Обсъждане: Включете в списъка на химичните вещества и препарати, които се използват в химическата промишленост: SSRI и мефедрон

HEISENBERG

ADMIN
ADMIN
Joined
Jun 24, 2021
Messages
1,644
Solutions
2
Reaction score
1,753
Points
113
Deals
666
SSRIs и мефедрон

SSRIs, или селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина, са клас антидепресанти, които обикновено се използват за лечение на депресия, тревожни разстройства и други състояния, свързани с настроението. Те действат чрез повишаване на нивата на серотонин в мозъка - невротрансмитер, за който се смята, че влияе върху настроението, емоциите и съня.

Серотонинът се освобождава в синапса, пространството между нервните клетки, и се свързва с рецепторите на съседния неврон, за да изпраща сигнали. След като сигналът бъде предаден, серотонинът обикновено се абсорбира обратно в освобождаващия неврон чрез процес, наречен обратно захващане. Това намалява количеството на наличния серотонин в синапса. СИОЗС блокират това обратно захващане, което позволява на повече серотонин да остане в синаптичната празнина. Това продължително присъствие увеличава вероятността серотонинът да се свърже с рецепторите на приемащия неврон, като по този начин усилва сигнала. С течение на времето това води до подобряване на настроението и намаляване на симптомите на депресия или тревожност.

Точният механизъм, чрез който повишените нива на серотонин водят до подобряване на настроението, не е напълно изяснен, но се предполага, че с течение на времето той насърчава промените в невронните вериги на мозъка. Важно е да се отбележи, че SSRI не осигуряват незабавен ефект. Често са необходими няколко седмици, за да могат пациентите да забележат значително подобрение на настроението или симптомите на тревожност, за което се смята, че е свързано с по-дългосрочни промени във функционирането на мозъка.

Примери за SSRIs са флуоксетин (известен като Prozac), сертралин (Zoloft) и циталопрам (Celexa). Тези лекарства са широко предписвани, тъй като като цяло имат по-малко странични ефекти в сравнение с по-старите антидепресанти, въпреки че при някои хора те все още могат да предизвикат проблеми като гадене, сексуална дисфункция или нарушения на съня.


Мефедронът, химически известен като 4-метилметакатинон, е синтетичен стимулант, принадлежащ към класа на катиноните, който включва вещества, структурно свързани с амфетамините. Той често се използва за развлечение заради стимулиращия и еуфоричния си ефект и често се среща в парти наркотиците или се продава като "соли за вана". Мефедронът действа, като увеличава нивата на някои невротрансмитери в мозъка, предимно допамин, серотонин и норепинефрин. Тези невротрансмитери участват в регулирането на настроението, удоволствието, възбудата и енергията.

Когато мефедронът попадне в мозъка, той стимулира освобождаването на допамин и серотонин от пресинаптичните неврони в синаптичната цепнатина - пространството между невроните, където се осъществява комуникацията. Той също така потиска обратното поемане на тези невротрансмитери, като блокира техните преносители, което води до натрупване на допамин и серотонин в синаптичната пукнатина. Тази повишена концентрация засилва сигнализацията между невроните, което води до усещане за еуфория, повишена енергия, повишена бдителност и чувство за емоционална близост или съпричастност.

Допаминът е тясно свързан с веригите за възнаграждение и удоволствие в мозъка и рязкото повишаване на активността на допамина допринася за силната еуфория и натрапчивото поведение, за които често съобщават употребяващите. Повишаването на нивата на серотонина подобрява настроението, емоционалната чувствителност и общителността, а норепинефринът увеличава сърдечния ритъм, кръвното налягане и бдителността, допринасяйки за стимулиращия ефект. Тази комбинация от ефекти на невротрансмитерите води до характерните стимулиращи и емпатогенни ефекти на мефедрона, което го прави донякъде подобен както на MDMA (екстази), така и на стимуланти като кокаин или метамфетамин.


Комбинирането на СРИ с мефедрон крие значителни рискове, главно поради припокриващите се ефекти върху серотонина и други невротрансмитери. И двете вещества влияят върху серотонина, допамина и норепинефрина в мозъка, което може да доведе до опасни взаимодействия.
  • SSRI предимно повишават нивата на серотонина, като предотвратяват обратното му захващане, докато мефедронът не само насърчава освобождаването на серотонин, но и блокира обратното му захващане, подобно на SSRI. Когато тези две вещества се комбинират, рискът от прекомерно натрупване на серотонин става много по-висок, което може да доведе до серотонинов синдром. Това състояние може да предизвика симптоми като възбуда, объркване, ускорен сърдечен ритъм, изпотяване, мускулна скованост, а в тежки случаи - припадъци или смърт.
  • Освен това мефедронът повишава активността на допамина и норепинефрина, което може да засили стимулиращите ефекти. Тъй като СИОЗС не въздействат директно върху допамина, тази повишена активност на допамина може да доведе до дисбаланс в невротрансмисията, което потенциално да влоши тревожността, манията или възбудата при лица, употребяващи и двата наркотика.
  • От физиологична гледна точка комбинираните сърдечносъдови ефекти на SSRIs и мефедрона също могат да бъдат опасни. Мефедронът повишава сърдечната честота и кръвното налягане, а когато се приема със SSRI, това може да засили рисковете от сърдечни аритмии или хипертонични кризи, особено при лица с вече съществуващи заболявания.
  • Дългосрочните проучвания на лекарствените взаимодействия между SSRI и мефедрон са ограничени, но съобщения за случаи и изследвания на подобни комбинации от стимуланти и SSRI предполагат повишени рискове от невротоксичност, когнитивни дефицити и поведенчески нарушения. Доказано е, че мефедронът причинява трайно изчерпване на серотонина и допамина при животински модели, което потенциално може да се влоши от дългосрочната употреба на ССРИ, което да доведе до по-силно увреждане на паметта и емоционална дисрегулация.
Важно е също така да се подчертае, че SSRI, се предписват за лечение на психологически и психиатрични състояния. Въвеждането на психоактивни вещества по време на лечение с такива медикаменти обикновено намалява ефикасността на терапията, допълнително дестабилизира компрометираните нервни системи и повишава вероятността от обостряне и негативни странични ефекти.

В заключение, комбинирането на SSRI и мефедрон крие сериозни рискове, особено по отношение на серотониновия синдром, сърдечносъдовото натоварване и дългосрочните невротоксични ефекти. Лицата, приемащи SSRI, трябва да бъдат предупредени да не използват мефедрон или други подобни стимуланти поради възможността за тежки и животозастрашаващи взаимодействия.

🔴 При всички положения препоръчваме да се избягва тази комбинация при всякакви условия.
 
Last edited by a moderator:
Top