При справянето с разстройствата, свързани с употребата на наркотични вещества (SUDs), които представляват значителен проблем за общественото здраве, става важно да се изследва неврологията на пристрастяването и да се преведат тези прозрения в клиничната практика. Този подход е от решаващо значение, тъй като SUDs са дълбоко вкоренени във фундаменталния биологичен стремеж да се търси удоволствие и да се избягва вредата.
В тази статия се разглежда невронаучната перспектива за това как вещества като алкохол, канабис и други влияят върху системата за възнаграждение на мозъка, задействайки каскада от невроадаптации, допринасящи за развитието на пристрастяване.
Въпреки че в тази статия се фокусираме върху пристрастяването към вещества, принципите се прилагат и за други разстройства на пристрастяването, като патологичен хазарт и разстройство на интернет зависимостта.
НЕВРОЛОГИЯ НА УДОВОЛСТВИЕТО И БОЛКАТА
Подобно на всички съзнателни същности, хората са се развили в своята психологическа рамка, за да се стремят по природа към положителни стимули и да избягват отрицателните, тенденция, дълбоко структурирана да предотвратява болката и да преследва удоволствието.
Този стремеж към удоволствие, инстинктивен и наследствен, съответства на принципа на удоволствието на Фройд, крайъгълен камък на психоаналитичната теория.
Принципът на удоволствието твърди, че основният човешки стремеж да се търси удоволствие и да се избягва болката е несъзнателна сила, която постоянно влияе върху поведението. Фройд твърди, че този принцип действа през целия живот на индивида, като подмолно насочва действията и формира субективните преживявания.
Стремежът към удоволствие се счита за основен мотиватор в развитието на човешкото поведение, оказващ значително влияние върху избора и действията на индивидите в стремежа им към хедонистично удовлетворение.
Това адаптивно поведение, макар и от решаващо значение за оцеляването, също така предразполага индивидите към риск от пристрастяване. При различните видове отговорът на възнаграждаващите стимули (като храна и секс) и на отблъскващите стимули (като болка и заплахи) е забележително запазен.
По отношение на динамиката на болката и възнаграждението принципът на удоволствието съответства на теорията на противниковия процес (OPT) на емоциите. Тази теория предполага, че хедонистичният тон е резултат от ценностно противоположни процеси на възнаграждение и отвращение, които регулират емоционалната и мотивационната хомеостаза. Според ОПТ повтарящото се активиране на един процес може да доведе до неговото отслабване и до едновременното засилване на противниковия процес.
Тази концепция е централна за невробиологичния модел на пристрастяването, предложен от Koob и колеги, който подчертава сложното взаимодействие между системите за възнаграждение и стрес в мозъка, което ще разгледаме по-късно.
В тази статия се разглежда невронаучната перспектива за това как вещества като алкохол, канабис и други влияят върху системата за възнаграждение на мозъка, задействайки каскада от невроадаптации, допринасящи за развитието на пристрастяване.
Въпреки че в тази статия се фокусираме върху пристрастяването към вещества, принципите се прилагат и за други разстройства на пристрастяването, като патологичен хазарт и разстройство на интернет зависимостта.
НЕВРОЛОГИЯ НА УДОВОЛСТВИЕТО И БОЛКАТА
Подобно на всички съзнателни същности, хората са се развили в своята психологическа рамка, за да се стремят по природа към положителни стимули и да избягват отрицателните, тенденция, дълбоко структурирана да предотвратява болката и да преследва удоволствието.
Този стремеж към удоволствие, инстинктивен и наследствен, съответства на принципа на удоволствието на Фройд, крайъгълен камък на психоаналитичната теория.
Принципът на удоволствието твърди, че основният човешки стремеж да се търси удоволствие и да се избягва болката е несъзнателна сила, която постоянно влияе върху поведението. Фройд твърди, че този принцип действа през целия живот на индивида, като подмолно насочва действията и формира субективните преживявания.
Стремежът към удоволствие се счита за основен мотиватор в развитието на човешкото поведение, оказващ значително влияние върху избора и действията на индивидите в стремежа им към хедонистично удовлетворение.
Това адаптивно поведение, макар и от решаващо значение за оцеляването, също така предразполага индивидите към риск от пристрастяване. При различните видове отговорът на възнаграждаващите стимули (като храна и секс) и на отблъскващите стимули (като болка и заплахи) е забележително запазен.
По отношение на динамиката на болката и възнаграждението принципът на удоволствието съответства на теорията на противниковия процес (OPT) на емоциите. Тази теория предполага, че хедонистичният тон е резултат от ценностно противоположни процеси на възнаграждение и отвращение, които регулират емоционалната и мотивационната хомеостаза. Според ОПТ повтарящото се активиране на един процес може да доведе до неговото отслабване и до едновременното засилване на противниковия процес.
Тази концепция е централна за невробиологичния модел на пристрастяването, предложен от Koob и колеги, който подчертава сложното взаимодействие между системите за възнаграждение и стрес в мозъка, което ще разгледаме по-късно.
Моделът предполага пристрастяването като нарушение на хедонистичната хомеостаза, при което хроничното преследване на удоволствие чрез употреба на вещества парадоксално води до повишен стрес и намалена чувствителност към възнаграждение. Тази дисрегулация подхранва компулсивното поведение, свързано с търсенето на наркотици, и предизвикателния цикъл на пристрастяване, опосредстван от пътищата за възнаграждение на мозъка, включително невротрансмитерните системи на допамина. Тези пътища, променени от веществата, с които се злоупотребява, стимулират прекомерното търсене на удоволствие и пренебрегването на потенциалните вреди. Човешките иновации са довели до извличането и усъвършенстването на вещества, които са по-завладяващи от естествените награди.
Високоалкохолните напитки, цигарите и технологично усъвършенстваните системи за доставяне на наркотици, като спринцовки и устройства за изпаряване, осигуряват силни стимули, които могат да надделеят над системата за възнаграждение на мозъка.
Освен това съвременната химия е въвела нови, силно действащи психоактивни вещества, включително синтетични опиоиди и канабиноиди, които могат да въздействат върху пътищата за възнаграждение по-силно от всякога, което значително увеличава риска от пристрастяване.
Често срещани вещества, водещи до СДН, са алкохол, тютюн, кофеин, канабис, метамфетамин, хероин и кокаин.
Наличието на силно пристрастяващи наркотици, съчетано с определени фактори на околната среда (като стрес и влияние от страна на връстниците) и индивидуална уязвимост (включително психични състояния, хронична болка, генетична предразположеност, възраст и пол), значително влияе върху вероятността за експериментиране с вещества и развитие на СНЗ.
ТЕРМИНИ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ
Разработени са различни определения на свързаните с веществата разстройства, които отразяват напредъка в разбирането ни за пристрастяването и неговата сложност. Пристрастяването към психоактивни вещества, по-известно като наркомания, е хронично рецидивиращо разстройство, характеризиращо се с компулсивно търсене на наркотици, загуба на контрол при управлението на приема и абстинентни симптоми при спиране на употребата.
Класифицирана като хронично заболяване, наркоманията засяга значителна част от населението. Тя е свързана с множество вторични здравни проблеми, обществени предизвикателства и спад в трудовата етика, като всички те носят значителни обществени разходи.
Националният институт за злоупотреба с наркотици (NIDA) описва зависимостта като...
Високоалкохолните напитки, цигарите и технологично усъвършенстваните системи за доставяне на наркотици, като спринцовки и устройства за изпаряване, осигуряват силни стимули, които могат да надделеят над системата за възнаграждение на мозъка.
Освен това съвременната химия е въвела нови, силно действащи психоактивни вещества, включително синтетични опиоиди и канабиноиди, които могат да въздействат върху пътищата за възнаграждение по-силно от всякога, което значително увеличава риска от пристрастяване.
Често срещани вещества, водещи до СДН, са алкохол, тютюн, кофеин, канабис, метамфетамин, хероин и кокаин.
Наличието на силно пристрастяващи наркотици, съчетано с определени фактори на околната среда (като стрес и влияние от страна на връстниците) и индивидуална уязвимост (включително психични състояния, хронична болка, генетична предразположеност, възраст и пол), значително влияе върху вероятността за експериментиране с вещества и развитие на СНЗ.
ТЕРМИНИ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ
Разработени са различни определения на свързаните с веществата разстройства, които отразяват напредъка в разбирането ни за пристрастяването и неговата сложност. Пристрастяването към психоактивни вещества, по-известно като наркомания, е хронично рецидивиращо разстройство, характеризиращо се с компулсивно търсене на наркотици, загуба на контрол при управлението на приема и абстинентни симптоми при спиране на употребата.
Класифицирана като хронично заболяване, наркоманията засяга значителна част от населението. Тя е свързана с множество вторични здравни проблеми, обществени предизвикателства и спад в трудовата етика, като всички те носят значителни обществени разходи.
Националният институт за злоупотреба с наркотици (NIDA) описва зависимостта като...
От диагностична гледна точка терминът "пристрастяване" понастоящем се обхваща от термина "разстройства, свързани с употребата на вещества". Класификациите на злоупотребата и зависимостта в DSM-IV са замислени като свързани, но все пак различни клинични синдроми.
Злоупотребата е дефинирана като неадаптивен модел на употреба, водещ до клинично значимо увреждане или дистрес за период от 12 месеца. Зависимостта е дефинирана като продължаваща употреба на вещества въпреки поведенческите увреждания или дистрес през същия 12-месечен период. През 2013 г. DSM-5 обедини това, което преди това беше схващано като две отделни и йерархични разстройства (злоупотреба с вещества и зависимост от вещества), в един конструкт, определяйки разстройствата, свързани с употребата на вещества, в диапазона от лека до умерена и тежка степен, като тежестта на зависимостта зависи от това колко от установените критерии се прилагат.
DSM-5 очертава разстройството, свързано с употребата на психоактивни вещества (SUD), като хронично рецидивиращо невропсихиатрично разстройство с три основни характеристики .
Злоупотребата е дефинирана като неадаптивен модел на употреба, водещ до клинично значимо увреждане или дистрес за период от 12 месеца. Зависимостта е дефинирана като продължаваща употреба на вещества въпреки поведенческите увреждания или дистрес през същия 12-месечен период. През 2013 г. DSM-5 обедини това, което преди това беше схващано като две отделни и йерархични разстройства (злоупотреба с вещества и зависимост от вещества), в един конструкт, определяйки разстройствата, свързани с употребата на вещества, в диапазона от лека до умерена и тежка степен, като тежестта на зависимостта зависи от това колко от установените критерии се прилагат.
DSM-5 очертава разстройството, свързано с употребата на психоактивни вещества (SUD), като хронично рецидивиращо невропсихиатрично разстройство с три основни характеристики .
- Компулсивно търсене и приемане на наркотици
- Загуба на контрол и желание за ограничаване на приема на наркотици
- Поява на негативни емоционални състояния (напр. дисфория, тревожност и раздразнителност) и стрес
Проблемен модел на употреба на вещества, водещ до клинично значимо увреждане или дистрес, проявяващ се в поне две от следните прояви, настъпили в рамките на 12-месечен период.
- Веществото често се приема в по-големи количества или за по-дълъг период от време, отколкото е било предвидено.
- Налице е постоянно желание или неуспешни усилия за намаляване или контролиране на употребата на веществото.
- Голяма част от времето се прекарва в дейности, необходими за набавяне на веществото, употреба на веществото или възстановяване от последиците му.
- Желание или силно желание или порив за употреба на веществото.
- Повтаряща се употреба на веществото, която води до неизпълнение на основни ролеви задължения в работата, училището или у дома.
- Продължаваща употреба на веществото въпреки наличието на постоянни или повтарящи се социални или междуличностни проблеми, причинени или изострени от въздействието на веществото.
- Важни социални, професионални или развлекателни дейности се отказват или намаляват поради употребата на веществото.
- Повтаряща се употреба на веществото в ситуации, в които то е физически опасно.
- Употребата на веществото продължава, въпреки че се знае, че има постоянен или повтарящ се физически или психологически проблем, който е вероятно да е причинен или изострен от веществото.
- Толерантност, определена по един от следните признаци:
- необходимост от значително увеличени количества от веществото за постигане на интоксикация или желан ефект.
- значително намален ефект при продължителна употреба на същото количество от веществото. - Абстиненция, проявяваща се по един от следните признаци:
- характерен за веществото абстинентен синдром.
- веществото (или тясно свързано с него) се приема, за да се облекчат или избегнат симптомите на абстиненция.
За да се разберат механизмите, лежащи в основата на пристрастяването, от съществено значение е да се проучи концепцията за каскадата на възнаграждението, тъй като пристрастяването, което в основата си е обусловено поведение, зависи от процеса на консолидиране на възнаграждението. Без подсилването, осигурявано от наградите, заученото поведение, което характеризира пристрастяването, не би се утвърдило. Невронаучното разбиране за пристрастяването е сложно, като каскадата на възнаграждението е централен компонент.
Каскадата на възнаграждението
Допаминът (DA) заема централно място в механизмите за възнаграждение, задействани от наркотиците, с които се злоупотребява, тъй като е доказано, че всяко вещество, известно със своя потенциал за пристрастяване, повишава нивата на DA в мозъка.
Мезолимбичният допаминов път, простиращ се от вентралната тегментална зона (VTA ) на средния мозък до областите на предния мозък, като Nucleus Accumbens (NAc ), амигдалата и медиалната префронтална кора (mPFC), е ключов компонент на мозъчната система за възнаграждение и подсилване. Тези вещества първоначално въздействат върху DA невроните в областта на вентралната тегментална зона (VTA). Последващото въздействие на това взаимодействие е освобождаването на DA в nucleus accumbens (NAc), основен регион на системата за възнаграждение на мозъка.
Повишаването на DA от тези лекарства не е еднородно, а варира в зависимост от молекулярните им цели и специфичните фармакологични ефекти, които придават. Повтарящата се употреба на пристрастяващи наркотици води до значителни невроадаптации в няколко невротрансмитерни системи. Глутаматергичните, ГАМКергичните, опиоидергичните, ендоканабиноидните, холинергичните, серотонинергичните и норадренергичните системи претърпяват промени, които оказват влияние върху афективните и хедонистичните пътища на мозъка и неговите вериги за аверсивен отговор.
Мезолимбичният допаминов път, простиращ се от вентралната тегментална зона (VTA ) на средния мозък до областите на предния мозък, като Nucleus Accumbens (NAc ), амигдалата и медиалната префронтална кора (mPFC), е ключов компонент на мозъчната система за възнаграждение и подсилване. Тези вещества първоначално въздействат върху DA невроните в областта на вентралната тегментална зона (VTA). Последващото въздействие на това взаимодействие е освобождаването на DA в nucleus accumbens (NAc), основен регион на системата за възнаграждение на мозъка.
Повишаването на DA от тези лекарства не е еднородно, а варира в зависимост от молекулярните им цели и специфичните фармакологични ефекти, които придават. Повтарящата се употреба на пристрастяващи наркотици води до значителни невроадаптации в няколко невротрансмитерни системи. Глутаматергичните, ГАМКергичните, опиоидергичните, ендоканабиноидните, холинергичните, серотонинергичните и норадренергичните системи претърпяват промени, които оказват влияние върху афективните и хедонистичните пътища на мозъка и неговите вериги за аверсивен отговор.
Ендогенна опиоидна система и нейните ефекти
- Модулира мезолимбичната DA система, като придава хедонистични стойности на наградите и подпомага вземането на решения.
- Опиатите увеличават DA индиректно чрез инхибиране на GABAergic интерневроните във VTA.
- Му опиоидните рецептори (MOR) върху NAc невроните са свързани с възнаграждаващите ефекти на опиоидите и аналгезията.
- Делта опиоидните рецептори (DOR) са свързани с аналгезията, анксиолизата, а капа опиоидните рецептори (KOR) - с дисфоричните реакции, свързани със зависимостта.
Взаимодействие с ендогенната канабиноидна система (ECS)
- Модулира невротрансмитерни системи като GABA, глутамат и DA в мезолимбичния път.
- Активирането на СВ1 рецепторите в кортикалните глутаматергични аференти инхибира освобождаването на DA в NAc, което влияе върху поведението на възнаграждение.
- Канабиноидите действат различно върху GABA и Glu терминалите поради вариациите в съотношението CB1 рецептор-везикула.
- Активирането както на CB1, така и на MOR върху GABA неврони може да стимулира освобождаването на DA чрез дезинхибиране на ACh, докато активирането върху ACh интерневрони може да намали нивата на DA в accumbens.
- Канабиноидите като 2-архидоноилглицерол (2-AG) могат да дезинхибират GABA-A невроните на substantia nigra, което води до повишаване на DA.
Глутамат и GABA
- Активността на DA невроните се регулира от локални и дълговременни глутаматергични (възбуждащи) и GABAергични (инхибиращи) входове от множество мозъчни области, включително префронталната и орбитофронталната кора и ростромедиалното тегментално ядро.
- Глутаматергичните входове към допаминовите (DA) неврони във вентралната тегментална зона (VTA) и средните бодливи неврони (MSN) в nucleus accumbens (NAc) играят роля в поведенческите адаптации, свързани с чувствителността към възнаграждение и формирането на навици, характерни за пристрастяването.
- Възбуждащият глутамат стимулира NMDA рецепторите в интерневрона, което води до освобождаване на GABA.
- GABA, от своя страна, инхибира освобождаването на допамин от мезолимбичния път. По този начин глутаматергичният път действа като прекъсване на мезолимбичния допаминов път.
- Глутаматергичната система играе съществена роля в обучението чрез NMDA-зависимите пътища, като по същество подсилва научените асоциации между употребата на наркотици и положителното подсилване.
- Едновременно с това GABAergic системата инхибира предаването на потенциала на действие, осигурявайки модулационен баланс, който може да бъде нарушен от пристрастяващите вещества.
- Това сложно взаимодействие е от решаващо значение за по-широкото ни разбиране на пристрастяването и ще бъде разгледано по-подробно по-нататък в тази статия.
- Невромодулиращите входове като норепинефрин, серотонин, ацетилхолин, невропептиди (окситоцин, невротензин, орексин) и хормони (инсулин, лептин) също оказват влияние върху активността на DA невроните.
РОЛЯ НА ДОПАМИНА В УЧЕНЕТО, ПОВЕДЕНИЕТО И ПРИСТРАСТЯВАНЕТО
Допаминът (DA) е един от най-старите невротрансмитери и заема централно място във феномена на пристрастяването, като влияе върху поведението и познанието. В мозъка на бозайниците допаминът съставлява 80 % от съдържанието на катехоламини, което означава, че той заема мястото на доминиращ невротрансмитер.
Наличието и функцията на допамина са невероятно запазени в цялото животинско царство, което е показателно за фундаменталната му роля в жизнените процеси. Еволюционният път на допамина започва преди около 600 млн. години, което се свързва с появата на подвижността при многоклетъчните организми. Архитектурният дизайн на базалните ганглии при гръбначните животни е забележителен. Той се характеризира с двойни изходни пътища, които контрастират с единичния директен път, открит при по-прости видове с по-малко сложни нервни системи.
Появата на вторичен или индиректен път при гръбначните животни означава значителен еволюционен напредък. Този непряк път е неразделна част от нюансирания и прецизен подбор на реакции за висшите когнитивни процеси. Смята се, че тази еволюция на косвения път на базалния ганглий е в основата на сложното познание, наблюдавано при бозайниците, включително хората, което отразява сложността на нервното развитие в еволюционната история.
Аксиомата "Да мислиш, означава да се движиш" подчертава ключовата роля на допамина в инициирането и контролирането на движението.
Наличието и функцията на допамина са невероятно запазени в цялото животинско царство, което е показателно за фундаменталната му роля в жизнените процеси. Еволюционният път на допамина започва преди около 600 млн. години, което се свързва с появата на подвижността при многоклетъчните организми. Архитектурният дизайн на базалните ганглии при гръбначните животни е забележителен. Той се характеризира с двойни изходни пътища, които контрастират с единичния директен път, открит при по-прости видове с по-малко сложни нервни системи.
Появата на вторичен или индиректен път при гръбначните животни означава значителен еволюционен напредък. Този непряк път е неразделна част от нюансирания и прецизен подбор на реакции за висшите когнитивни процеси. Смята се, че тази еволюция на косвения път на базалния ганглий е в основата на сложното познание, наблюдавано при бозайниците, включително хората, което отразява сложността на нервното развитие в еволюционната история.
Аксиомата "Да мислиш, означава да се движиш" подчертава ключовата роля на допамина в инициирането и контролирането на движението.
Структурна организация на DA-невроните
Last edited: