Световната история на опиума. Част II

[Brain]

Посещение на китайска стая за пушене и какво представлява "Чанду"?
Все повече и повече опиумът се разпространява и на Изток. Френският естествоизпитател Пиер Белон, който през 40-те години на XVI в. пътува из Източното Средиземноморие, е поразен от степента на консумация на опиум в Османската империя. Описвайки пътуванията си, той отбелязва, че "няма турчин, който да не е похарчил и последната си монета, за да си купи опиум".

В края на XVI в. холандският търговец Ян Хуйген ван Линшотен дава такава информация за свойствата на опиума, който се използва от жителите на Източна Индия.

"Този, който е свикнал с него, трябва да го приема всеки ден, в противен случай е обречен на смърт или самоунищожение.Този, който никога не го е употребявал, обаче, ако има възможност да вземе обичайната за употребяващия доза, той със сигурност ще умре".

Подобна злоупотреба с опиум в Европа до XIX в. се е смятала за особена характеристика на мюсюлманите и като цяло на жителите на "варварския"Изток.

Към края на XIV в. опиумът под наименованието "черен тамян" вече е добре познат в Средното кралство като лек за диария и болкоуспокояващо. Достъп до него обаче имал само императорският двор, тъй като опиумът се доставял от Сиам и Бенгалия, както и от Ява като данък - владетелите на тези земи били смятани за васали на богините.

Макът бил използван сто години по-късно, в двора на императорите от династията Мин, като ефективна "пролетна отвара" - афродизиак, който предизвиквал сексуално желание и увеличавал потентността. Същевременно се е смятало, че макът помага да не се разпилее "мъжката същност"- спермата, т.е. да се предотврати еякулацията, което е било много ценено в традиционната китайска медицина. Тя се е смятала за център на жизнената енергия и се е вярвало, че запазването ѝ помага за удължаване на човешките дни.

След завладяването на Малака от португалците през 1511 г. те контролирали цялата морска търговия на Китай с Индия и Ява. През 1516 г. те за първи път отиват в Пекин с посолство, като наред с други неща вземат със себе си и "черния тамян".

Консумацията на мак в двора на Минск доста бързо се превръща от мода и забавление в истинска зависимост. Според резултатите от ексхумация, извършена през 1958 г., император Уанли (1563-1620 г.) е бил тежък наркоман. Бидейки в конфликт със своето обкръжение, той не излизал от покоите си в продължение на години, намирайки утеха в опиума и алкохола.

Нежеланието и неспособността му да управлява империята е една от предпоставките за нейния крах и идването на власт на манджурската династия Цин през 1644 г.

Около 1620 г. тютюнът навлиза в Средното царство от Филипинските острови и бързо става много популярен сред хората. Скоро холандски маркизи внасят от Ява обичая да се смесва опиум с тютюн. Това бил опит за борба с маларията.

По това време в Китай модата на маковете и отварите, приготвяни от тях, вече била напуснала придворните среди и се разпространила сред заможните слоеве на империята. Но опиатите са били консумирани под формата на настойки или ястия, както и в други страни, където също са били популярни, като Османската империя, Персия или Индия.

Благодарение на тютюна пушенето на опиум става широко разпространено сред китайците. За разлика от европейците, поданиците на Сина на небето започнали да практикуват пушенето не с медицинска, а с чисто развлекателна цел и съвсем скоро то изместило опиофагията. Към средата на XVII в. пушенето на чистия наркотик става широко разпространено поради забраната за тютюнопушене, наложена от император Джу Юцзян.

То се превръща в ритуал в Китай. Започнало се с обработката на опиума, която отнемала няколко месеца. Суровият опиум, подобно на чая, се държал в тъмни помещения за ферментация. Получената маса се наричала "chandu". Тя се оформяла на топчета, които се използвали за пушене, като се поставяли в специални дълги дървени тръби. Важно било осветлението, специално подрязаният фитил, разстоянието и ъгълът на тръбата над огъня на лампата.

Пушенето на опиум не приличало на пушенето на тютюн и напомняло на модерното сега изпаряване. Опиумът не тлее и не дими. Той образува пара, която пристрастеният към опиума вдишва и след няколко дръпвания изпада в състояние на спокойно съзерцание и апатия. Всички проблеми и желания, които са съществували преди приемането на наркотика - болка, глад, жажда - изчезват.

В началото на XVIII век славата на опиума като отлично съединение за лечение на всякакви болести - телесни и психически, и най-вече като първокласно помощно средство в любовните дела - се разпространява сред всички слоеве на обществото в Средното царство.

Макът започва да се отглежда в домашни условия и съответно цената на отварите, произвеждани от него, спада. Внасял се е и от европейските колонии в Югоизточна Азия. Поради това опиумът станал особено популярен в крайбрежните провинции Фудзиен и Гуандун, където го пушели всички, които можели да си го позволят.

А през 1729 г. отварата била сполетяна от съдбата на тютюна: император Юнчжън издал първия в историята указ, с който забранил продажбата на опиум за пушене и поддържането на стаи за пушене. Тези, които нарушавали волята на Сина на небето, трябвало да бъдат удушени.

Дребните посредници били заплашвани със сто удара с бамбукова пръчка. Но както и в случая с тютюна, който след забраната век по-рано не само че не спрял да се употребява, но и започнал да се отглежда в самия Китай, това не помогнало.

По това време в Поднебесната империя се бил настанил най-опасният хищник - Британската източноиндийска компания. През 1711 г. тя получава правото да открие представителство в Гуанджоу, столицата на провинция Гуандун, която европейците наричат Кантон. В Китай британците се интересували преди всичко от чая, който бързо набирал популярност в метрополията, както и от коприна, порцелан и други стоки.

Владетелите на Средното царство обаче били готови да търгуват с него само срещу сребро. Износът на напитката бързо нараствал и Китай започнал да изсмуква метала от Европа, тъй като властите на Цин строго контролирали вноса, който можел да възстанови търговския баланс.

Поднебесната империя се интересувала от "западните варвари"само от метали като олово и калай, памук и някои луксозни стоки като руски кожи и италианско стъкло. Междувременно цената на среброто в Европа се покачвала толкова бързо, колкото и неговата оскъдност.

Ситуацията беше спасена от опиума. Макът расте прекрасно в Бенгалия, най-богатата част от индийската империя на Моголите, над която британците получават контрол след разгрома на армията на Шах Алам II при Буксар през 1764 г. Още през XVII в. опиумът е широко използван в Индия за лечение на малария и като наркотично средство.

Индийците възприемат опиофагията от персите и също така се научават да "варят" опиум в розова вода или мляко, като правят напитка, която наричат "кусамба". С разпространението на тютюна макът се смесвал с тютюневи листа: тази смес се наричала "мадак".

По това време в Европа се появяват първите научни доказателства за вредното въздействие на наркотика.

През 1701 г. в своя трактат "Разкритите тайни на опиума" британският лекар Джон Джоунс описва ефекта от внезапното спиране на употребата на опиум след дълъг период на употреба, т.е. абстинентния синдром.

Той говори за силна, понякога непоносима физическа болка, тревожност и общо състояние на депресия, което може да завърши с дни на агония и смърт.

Но като убеден привърженик на употребата на опиати, който е смятал препаратите от мак за най-доброто лекарство - Джоунс не е оценил опасностите от пристрастяването към тях. Медикът приемал негативните признаци на продължителната употреба на опиум не за свойства на самия наркотик, а за прояви на човешката природа, слаба и невъздържана. "Злото не е в самия наркотик, а в човека" - пише той.

Шотландският лекар Джордж Йънг в своя "Трактат за опиума" (1753 г.) също възхвалява терапевтичните свойства на опиатите. Въпреки това той отбелязва.

"Запознаването с малки дози лауданум е равносилно на запознаване със слаби дози отрова".

Приблизително по същото време британците започват да изнасят опиум от Бенгалия още по на изток - на малайския остров Пинанг, на Ява и в Китай. Първият опит за продажба на опиум в Средното кралство е през 1775 г., когато Източноиндийската компания, която две години преди това получава монопол върху търговията с опиум в Бенгал, продава 24 каси (около 1,4 тона) от наркотика със значителна печалба, заобикаляйки имперската забрана. Започва контрабанда на опиум в Китай. Отварата се продавала, разбира се, за сребро.

Икономиката на тази контрабанда била много проста. Един клипер пристигал от Англия в Калкута, Индия, с товар от промишлени стоки. Там той вземал опиума, с който заминавал за Кантон. Един сандък (60 килограма) опиум струва около 150 лири в Бенгалия. В Кантон цената достигала до 500 паунда. Тя достигала дори 880! Един клипер за чай можел да вземе на борда си до 300 щайги. Така че за едно плаване собствениците печелели между 150 000 и 260 000 паунда.

В днешни пари това са от 16 до 28,5 милиона. А един високоскоростен клипер е можел да извършва до три плавания годишно. 50 милиона само за опиум! И въпреки това в Кантон той зареждал среброто, спечелено от опиума, и бързал за Великобритания, за да се наслади на свежата и ароматна напитка в модните салони на Лондон. Докато схемата работеше безотказно, тя беше златна мина.

Когато през 1796 г. император Цзяцин, уплашен от мащабите на изтичане на сребро от страната и от мащабите на наркоманията, забранява не само вътрешната търговия с опиум, но и вноса му в империята, този указ остава на хартия. През 1799 г. забраната е потвърдена със същия успех. И формално Източноиндийската компания нямала нищо общо с контрабандата на наркотици. Защото тя не продавала опиум в Китай.

Тя го продавала на независими търговци в Калкута, които го доставяли на китайците на свой риск. Те обаче предпочитали да разменят полученото от тях сребро в брой в Кантон за менителници на същата Източноиндийска компания, за да не пренасят ценния метал през заразените с пирати морета на Югоизточна Азия.

Към 1820 г. на Китай се падат над 90% от износа на опиум на Източноиндийската компания - над 5000 каси (300 тона) годишно. Към 1833 г. , когато доставките достигат 1500 тона, чудовищният дисбаланс в търговията с Китай през предходния век най-накрая е преодолян.

Сега Великобритания, както и холандците и дори американците, които са се присъединили към свръхдоходния бизнес, изсмукват от китайската икономика среброто, на което се основава финансовата система на империята. Тъй като Поднебесната империя почти не разполагаше с източници на метала, изтичането му нанасяше огромни щети на икономиката на страната. Кризата се задълбочила от епидемията от пристрастяване към опиума, която се превърнала в национално бедствие.

Дим от опиумните войни
По това време опиумът се пуши от милиони хора от всички класи и съсловия. В Пекин до 20 % от чиновниците били зависими, а в провинциите - до една трета. В някои институции до 60% от всички служители употребявали наркотика. Пушачи на опиум имало дори в най-близкия кръг на Сина на небето.

В императорската армия наркоманията станала широко разпространена. Китайската държава и общество били деморализирани и на практика неспособни.

Владетелите на империята Цин осъзнавали заплахата, надвиснала над нея. През първата третина на XIX в. опиумът многократно обтягал отношенията между китайските власти и "английските варвари".

През 1817 г. Източноиндийската компания била задължена да инспектира товарите на своите кораби и да дава писмен ангажимент да не внася контрабандно опиум. Компанията пренебрегва тези изисквания и вкарва военен кораб в устието на река Сидзян, за да сплаши кантонските власти.

До края на 30-те години на XIX в. британците постоянно държат корабите си в китайските крайбрежни води. Напрежението между Пекин и Лондон нараства. Развръзката настъпва през 1839 г.

Енергичният чиновник Лин Дзъсю, назначен година по-рано да се бори с контрабандата на опиум, изисква от британците и американците в Кантон да предадат цялата отвара и когато те отказват, нарежда на армията да блокира чуждестранните фабрики и да отзове китайския персонал от тях. Трафикантите трябваше да предадат целия си запас от наркотика - повече от 19 000 каси и две хиляди бали - които бяха изгорени по заповед на Лин.

"Чухме, че опиумът е забранен във вашата страна с цялата си строгост и сериозност"
- пише той на британската кралица Виктория.
"Това доказва, че вие много добре знаете колко разрушителен е той за човечеството. И ако вашите власти забраняват отравянето на собствения си народ, те не трябва да отравят и хората от други страни!"

Благодарение на усилията на Лин до края на годината търговията с опиум рязко намалява. А през декември император Даогуан обявява пълна забрана на търговците от Англия и Индия да търгуват в Китай. Те бяха изгонени от Кантон. Това е непосредствената причина за Първата опиумна война.

През март 1840 г. британска ескадра от 40 кораба с 4000 войници на борда се отправя към Китай. През юни тя пристига в Кантон и го блокира. Срещу британския флот и експедиционен корпус империята Цин можела да постави бавен юнкер и почти 900 хил. войници, но въоръжени по модела на XVII в., почти без огнестрелно оръжие, разпръснати из цялата страна.

Такъв конфликт можел да завърши само с поражение. Когато през лятото на 1842 г. британците се приближили до южнокитайската столица Нанкин и навлезли в Имперския канал, който откривал пряк път към Пекин, напълно деморализираният Син на небето поискал мир.

Конфликтът, в който участват и французите и американците, завършва с обсадата на Пекин и разграбването от съюзниците на летния императорски дворец Юанминюан през октомври 1860 г.

В края на войната правителството на Поднебесната империя изплаща на победителите 8 милиона юана контрибуция (2.3 млн. паунда), отваря още няколко пристанища за външна търговия, разрешава използването на китайците като работници (кули) в колониите на европейските сили и предава южната част на полуостров Джулун срещу Хонконг на Великобритания.

Най-важното е, че легализира търговията с опиум. След това увлечението по отварата в Китай придобива наистина катастрофални мащаби - до края на XIX в. около една четвърт от населението на страната пуши опиум. Още повече че макът се отглеждал в самия Китай.

В следващия раздел от историята ще разгледаме как опиумът е дошъл в Европа - и как медицинската употреба на опиати и борбата срещу развлекателната им употреба са оформили историята на наркотиците в началото на ХХ век.