Brain
Expert Pharmacologist
- Joined
- Jul 6, 2021
- Messages
- 311
- Reaction score
- 332
- Points
- 63
А-пиролидинопентиофенонът е синтетичен стимулант, който се счита за аналог на катинона, основната съставка на храста Catha edulis. Той става все по-популярен сред хората, употребяващи психостимуланти. В зависимост от естеството на крайния си аминов, алфа - и арилов заместител предизвикват ефектите си според известния механизъм на действие чрез обратно захващане на различни невротрансмитери. Фармакологичната оценка на това действие е извършена от чуждестранни изследователи за изучаване на метаболизма на тези вещества, за анализ на поведението заедно с определяне на локомоторната активност и др. Токсикологичните изследвания обаче са проведени в минимални обеми и са сведени главно до ретроградно аналитично изследване на криминалистичните аспекти при предозиране с а-PVP и т.н. Напоследък в научните списания се споменават много статии, анализиращи случаи на остри отравяния и фатални последици при пациенти с налична анамнеза за употреба на наркотични вещества, което може да се счита за разумна обосновка на актуалността на настоящото проучване. Целта на проучването е да се определят и анализират данните за острата токсичност при плъхове след интрагастрално и интраперитонеално приложение на а-пиролидинпентиофенон.
Изследването е проведено върху 144 мъжки плъхове от породата Wistar с тегло 180-200 g в съответствие със стандартите на ДЛП. Температурата на въздуха е била 20 градуса по Целзий във всички клетки, условията на задържане са били едни и същи. Цикълът светлина/тъмнина, с периодичност от 12 часа. Използваното вещество: A-PVP (прах, чистота 98,1 %) Бяха определени 3 групи с 6 подгрупи (A1, A2, A3, A4, A5, A6; B1, B2, B3, B4, B5, B6 и C1, C2, C3, C4, C5, C6) от по 8 плъха във всяка подгрупа според дозите. Група А - веществото е инжектирано интраперитонеално. Група Б - веществото е инжектирано през стомашна сонда. Група В (контролна група) - интактни животни, на които са приложени еквивалентни дози 0,9 % разтвор на NaCl. A-PVP е разтворен в 0,9 % буферен разтвор в подходящи концентрации.
За регистриране на LD50 на плъхове от група А веществото е прилагано интраперитонеално в следните единични дози: 200, 350, 450, 700, 900 и 1200 mg/kg. На плъховете от група Б веществото беше приложено чрез интрагастрално приложение в дози: 300, 450, 600, 900, 1200 и 1600 mg/kg. Група В получи 0,9% разтвор на натриев хлорид в еквивалентни дози.
Резултати и обсъждане.
Оценката на токсичното действие на изследваното вещество при експериментални животни беше извършена според клиничната картина на интоксикацията и преживяемостта. Резултатите бяха определени по метода на (INITIALS) с показател LD50. Фигура 1. Интраперитонеално приложение на веществото. Интрагастралното приложение на веществото на животни от група В в дози от 300-450 mg/kg предизвиква следната клинична картина: в продължение на 2 минути дишането рязко зачестява, проявява се активно обгрижване, има уриниране, но няма дефекация, плъховете пият вода. След 50-80 минути плъховете се движат умерено по периметъра на площадката, дишането е учестено, има дефекация(от 1 до 4 пъти), уринирането е активно, повтаря се. След 120-200 минути плъховете се движат бавно или умерено, дишането е учестено, няма уриниране и дефекация. След 250 минути плъховете започват да се движат умерено по периметъра, започват да пият вода активно, проявява се умерено обгрижване. Тези симптоми се проявяват при плъховете от Група А, получили веществото интраперитонеално в дози от 200-350 mg/kg, с различна степен на тежест и продължителност, но началото на ефектите е значително по-бързо в сравнение с Група Б. Така след инжектирането клиничната картина остава в продължение на 30-40 секунди.Изследването е проведено върху 144 мъжки плъхове от породата Wistar с тегло 180-200 g в съответствие със стандартите на ДЛП. Температурата на въздуха е била 20 градуса по Целзий във всички клетки, условията на задържане са били едни и същи. Цикълът светлина/тъмнина, с периодичност от 12 часа. Използваното вещество: A-PVP (прах, чистота 98,1 %) Бяха определени 3 групи с 6 подгрупи (A1, A2, A3, A4, A5, A6; B1, B2, B3, B4, B5, B6 и C1, C2, C3, C4, C5, C6) от по 8 плъха във всяка подгрупа според дозите. Група А - веществото е инжектирано интраперитонеално. Група Б - веществото е инжектирано през стомашна сонда. Група В (контролна група) - интактни животни, на които са приложени еквивалентни дози 0,9 % разтвор на NaCl. A-PVP е разтворен в 0,9 % буферен разтвор в подходящи концентрации.
За регистриране на LD50 на плъхове от група А веществото е прилагано интраперитонеално в следните единични дози: 200, 350, 450, 700, 900 и 1200 mg/kg. На плъховете от група Б веществото беше приложено чрез интрагастрално приложение в дози: 300, 450, 600, 900, 1200 и 1600 mg/kg. Група В получи 0,9% разтвор на натриев хлорид в еквивалентни дози.
Резултати и обсъждане.
Животните от група А(5,6), получили 900-1200 mg/kg, след инжектирането изпадат в ступор за 30-80 секунди. (Фиг. 2-4) Клиничните индикации включваха: тахипнея на дишането, значително намален рефлекс на нормално положение при обръщане по гръб. Регистрирани са птоза и миоза. Не е имало дефекация и уриниране. След 10-15 минути животното не можеше да се изправи на лапите си, лежеше по корем или настрани, дишането беше често, прекъсващо и повърхностно.
След това се появяват тонични конвулсии, които в рамките на 70-100 секунди преминават в конвулсии, причинени от асфиксия (клонични, задух, цианоза). В рамките на 1 минута настъпва смъртта. Клиничните признаци на подгрупа Б (5 и 6) са подобни на тези на подгрупа А (5 и 6), но тежестта на признаците е по-малка, а продължителността - по-голяма. Смъртта е настъпила в рамките на 40-70 минути. От мъртвите животни бяха извадени органи (мозък, сърце, бъбреци, черен дроб, далак) за морфологични изследвания.
Заключение:
1. LD50 за плъхове с тегло 180-200 g при интраперитонеално приложение ≈ 410,8 mg/kg. За човек тази доза е еквивалентна (със съответния алометричен коефициент) ≈ 86,4 mg/kg.
2. LD50 за плъхове с тегло 180-200 g при интрагастрално приложение ≈ 1093,0 mg/kg. За човек тази доза е еквивалентна (с подходящ алометричен коефициент) ≈ 262,3 mg/kg.
3. Според резултатите от проведеното изследване веществото А-Пиролидинопентиофенон, когато се прилага интравенозно, следва да се отнесе към клас II (Силно опасен).
Last edited by a moderator: