Ръководство за MDMA

Обща информация

MDMA, известен също като екстази или Molly, е психоактивно вещество, което е привлякло значително внимание заради уникалните си ефекти върху настроението и възприятията. Класифициран химически като 3,4-метилендиоксиметамфетамин, MDMA принадлежи към амфетаминовия клас наркотици и е синтезиран за първи път през 1912 г. от германската фармацевтична компания Merck. Първоначално разработен за потенциални терапевтични приложения, психоактивните му свойства не са изследвани до 70-те години на ХХ век, когато се появява като популярен развлекателен наркотик.

Кристали на MDMA хидрохлорид

Възходът на MDMA през 80-те и 90-те години на ХХ век съвпада с приемането му от културата на рейва и нощните клубове, където той става известен със способността си да засилва сетивните преживявания, да насърчава чувството на съпричастност и да улеснява междуличностните връзки. Наред с развлекателната си употреба обаче MDMA е проучван и заради потенциалните си терапевтични ползи, особено в условията на психотерапия, поради способността му да намалява страха и да насърчава доверието и интимността.

Въпреки потенциалните си терапевтични употреби популярността на MDMA за развлечение води до засилен регулаторен контрол, в резултат на което той е класифициран като контролирано вещество от Списък I в много държави, включително САЩ. Тази класификация отразява високия потенциал за злоупотреба, липсата на приета медицинска употреба и свързаните с нея опасения за безопасността. Независимо от това, продължават да се провеждат изследвания на терапевтичния потенциал на MDMA, особено при лечението на посттравматично стресово разстройство (ПТСР) и други психични състояния.

Химични свойства на MDMA

MDMA, наричан научно 3,4-метилендиоксиметамфетамин, има характерна химична структура, която определя фармакологичните му ефекти и взаимодействия в организма.

В основата си MDMA се класифицира като заместен амфетамин, като има структурни сходства както с амфетамините, така и с фенетиламините. Молекулярната му структура се характеризира с фенетиламинов гръбнак със замяна на метилендиокси пръстен, което го прави уникален сред психоактивните съединения.

Химична структура на MDMA

От химична гледна точка MDMA действа предимно като серотонинергично средство, като упражнява ефектите си чрез взаимодействие със серотониновите рецептори в мозъка. Този механизъм включва инхибиране на обратното захващане на серотонина и улесняване на освобождаването на серотонин, което води до повишаване на извънклетъчните нива на серотонина. Това рязко повишаване на серотониновата активност е в основата на много от психоактивните ефекти на MDMA, включително повишено настроение, емоционална съпричастност и сетивно възприятие.

В допълнение към серотонинергичните си ефекти MDMA модулира и други невротрансмитерни системи, като допамин и норепинефрин. Като стимулира освобождаването на допамин и норепинефрин, MDMA предизвиква усещане за еуфория, повишена енергия и повишена възбуда. Тези взаимодействия допринасят за подсилващите свойства на MDMA и за потенциала му за злоупотреба.

Физически свойства на MDMA

MDMA притежава различни физични свойства, които подпомагат идентифицирането и характеризирането му, включително температура на топене и разтворимост.

В чистата си форма MDMA обикновено изглежда като бял прах с кристална хидрохлоридна сол с температура на топене между 147 и 153°C (297 и 307°F). Температурата на топене на MDMA фосфата е 184-185°C. Тази температура на топене представлява температурата, при която MDMA преминава от твърдо в течно състояние. Вариациите в чистотата и кристалната структура обаче могат леко да променят този температурен диапазон.

Що се отнася до разтворимостта, MDMA демонстрира ограничена разтворимост във вода, но е силно разтворим в органични разтворители като етанол, метанол и хлороформ.

• CAS №: 42542-10-9;
• Формално наименование: 3,4-метилендиоксиметамфетамин;
• Синоними: 3,4-MDMA; екстази (E, X, XTC); мидомафетамин; Molly; Mandy; Pingers; Pingas;

Начини за синтез на MDMA

Съществуват множество методи за синтез на MDMA чрез различни междинни продукти. Оригиналният синтез на MDMA, описан в патента на Merck, включва бромиране на сафрол до 1-(3,4-метилендиоксифенил)-2-бромопропан и след това реакция на този адукт с метиламин. По-голямата част от MDMA се синтезира, като се използва MDP2P (3,4-метилендиоксифенил-2-пропанон) като прекурсор. MDP2P от своя страна обикновено се синтезира от пиперонал, сафрол или изосафрол. Един от методите е изомеризиране на сафрола до изосафрол в присъствието на силна основа, след което изосафролът се окислява до MDP2P. Друг метод използва процеса на Вакер за директно окисление на сафрола до междинния продукт MDP2P с помощта на паладиев катализатор. След като се получи междинният продукт MDP2P, редукционното аминиране води до рацемичен MDMA (смес от равни части на (R)-MDMA и (S)-MDMA).

Доколкото MDP2P става все по-достъпен за получаване от PMK глицидати, следните методи добиват популярност сред химиците-кладестини.

Например синтез на MDMA чрез неговия адукт N-метилформамид (NMF ). Този метод позволява да се избегне прекурсорът метиламин, който може да бъде с лош достъп.

Съществува и възможност за извършване на този синтез чрез редукция на LAH:

Редукционното аминиране с NaBH4 на MDP2P всъщност превъзхожда всички други общи пътища, използвани в тайната химия, и този метод позволява да се разшири синтезът на MDMA за разлика от редукцията с алуминиева амалгама. Методът е съвсем прост и не изисква скъпо оборудване. Процедурите с реакционната смес са прости и ефикасни. Този метод е много полезен за широкомащабно производство на MDMA и дава високи добиви (над 90 %).

Наблюдава се сравнително бързо образуване на имин и иминът се редуцира бързо. Няма редукция на кетона до вторичен алкохол. При подобни реакции водата, която се получава при образуването на имина (Шифова база), се отстранява от реакцията преди редуцирането на имина със сушилна сол или молекулни сита, или чрез използване на толуол като разтворител, така че водата и толуолът образуват азеотроп.

Реагентни качествени тестове на MDMA

Реагентът на Маркиз дава лилав до черен цвят с MDMA.

Ефекти и дозировка на MDMA

Употребата на MDMA започва няколко дни преди акта на орално приложение. На първо място, трябва да сте в състояние на пълно физическо и психическо благополучие, не трябва да сте в остро или критично състояние. Не се препоръчва употребата, докато сте преживели скорошна психологическа травма. Не трябва (в идеалния случай) да приемате какъвто и да е курс на лечение. 4-5 дни преди употреба трябва да започнете да приемате лекарства от групата на инхибиторите на протонната помпа в профилактични дози (обикновено 20 mg омепразол дневно); алфа-липинова киселина в доза 600 mg дневно; да започнете курс с мултивитамини (със задължително включване на витамини В и С); омега-3 мастни киселини според инструкциите; или можете да закупите специални смеси, които съдържат горепосочените вещества (включително ацетил L-карнитин, коензим Q10, витамин С, витамин Е); предварително се запасете с достатъчно количество вода (за предпочитане хлоридно-бикарбонатно-натриева като Gatorade и т.н.). Храната трябва да се консумира не по-късно от два часа предварително; качественият компонент на храната трябва да бъде умерен, без голямо количество месо и мазнини (с превантивна цел се препоръчва да се приемат екзогенни ензими амилаза, протеаза и липаза), за да се избегнат проблеми с панкреаса. В повечето случаи се препоръчва да се следва алгоритъмът на "премедикация преди употреба на MDMA": 4 часа преди приема на MDMA: 2 g джинджифил; 3 часа преди 500 mg ALCAR (ацетил-L-карнитин), 500 mg витамин С; 2 часа преди нищо; 1 час преди 2 g джинджифил и по желание - 1 таблетка (100 mg) магнезий с MDMA, 300 mg ALA (алфа-липоева киселина), 500 mg витамин С; 1 час след приема на MDMA: 300 mg ALA, 500 mg ALCAR; 2 h след 300 mg ALA, по желание - 1 таблетка (100 mg) магнезий; 3 h след 300 mg ALA, 500 mg витамин С; 4 h след 300 mg ALA; 5 h след 300 mg ALA, 500 mg ALCAR; 6 h след 300 mg ALA, 500 mg витамин С; 7 h след 300 mg ALA. Има непотвърдени данни, че приемът на 5-HTP през нощите след употребата на MDMA може да помогне за намаляване на комедиума. Съществуват и непотвърдени данни, че приемът на EGCG заедно с 5-HTP го прави по-ефективен за намаляване на комедиума. Няма сериозни доказателства в подкрепа на нито една от тези препоръки. Съществуват някои доказателства, че прекурсорът на 5-HTP може да бъде от полза при задачи, свързани с паметта, при бивши потребители на MDMA, така че ако сте тежък потребител или следвате по-малко безопасни практики (напр. повторни дози, честа употреба, по-високи дози), може да си струва да обмислите приемането на 5-HTP в продължение на една седмица след употребата на MDMA, като започнете през нощта след сеанса с MDMA. Добавянето на катехини от зелен чай (т.е. EGCG и EGC) би трябвало да помогне. От съображения за безопасност препоръчва да се избягва приемането на 5-HTP в рамките на 24 часа след употребата на MDMA. Консумирайте MDMA само в положителна среда, за да сведете до минимум вероятността от негативно преживяване. Престоят у дома може да бъде по-приятен, отколкото навън. Можете да бъдете толкова странни, колкото искате, без да бъдете осъждани, можете да контролирате музиката, можете да танцувате, а след това да спрете и да седнете и да си говорите, защото не е прекалено шумно, наоколо няма агресивни хора, които да ви карат да се чувствате неудобно, и т.н. Като бонус MDMA като цяло е по-безопасен в къща вместо в клуб: това, че сте у дома, ви позволява да правите чести почивки за разхлаждане, да приемате лесно добавките си и означава, че можете лесно да си набавяте течности, съдържащи електролити. Не бъдете с хора, които ви карат да се чувствате неудобно, и помислете дали да не избягвате трезви хора, които не познавате. Също така може да е по-приятно да избягвате пияни хора, дори и да ги познавате.

Разбира се, не се препоръчва употребата на MDMA с други вещества; все пак е необходимо да се проучи таблицата за взаимодействие с веществата. Дозата на MDMA, в случай на съвместна употреба с друго психоактивно вещество, трябва да бъде с 25-50% по-малка от първоначалната. Изчисляването на дозата на MDMA трябва да се извършва изключително по тази формула: В зависимост от дозата може да има различни желани и нежелани ефекти с различна тежест, риск от серотонинов синдром и други усложнения. Минималната доза MDMA варира от 50-90 mg, която е свързана с минимален риск. Средната препоръчителна доза за повечето потребители варира от 75 до 125 mg. Високата доза варира от 150 до 200 mg, като дози, надвишаващи 200 mg, се считат за опасни. Ако потапяте пръст в прах: в идеалния случай преминете към претеглени дози, но ако не е така, използвайте "смачкай, потапяй, изчакай." Ако използвате таблетки и не сте приемали таблетка от точно тази партида преди, започнете с половината или по-малко. Ниските дози може да са особено важни за първите няколко употреби, тъй като може несъзнателно да имате здравословно състояние като злокачествена хипертермия, което прави MDMA по-опасен. Проучване установява, че желаните ефекти на MDMA са максимални, а нежеланите - сведени до минимум, при дози между 81 и 100 mg. Ако не желаете да използвате тези указания за дозировката, моля, уверете се допълнително, че приятелите ви са наясно с признаците на топлинен удар и топлинно изтощение, и обърнете допълнително внимание на запазването на прохладата. Началото на ефекта след перорално приложение на екстази е в рамките на 20 до 40 минути (в зависимост от вида на екстази, количеството храна, което сте изяли преди употребата, и други фактори). Продължителността на ефектите варира от 3 до 5 часа, като пост-ефектите могат да останат в рамките на 24 часа. При интраназална употреба на MDMA кристали началото на ефектите може да настъпи след 5-10 минути и да достигне своя пик след 2 часа от употребата, продължителността на ефектите е около 3 часа с тенденция към намаляване след 60 минути. Въпреки че е необходимо да се наслаждавате на ефектите на MDMA по време на употребата, не трябва да забравяте и за наблюдението на състоянието си (но не се захласвайте по него). По време на употребата трябва да пиете достатъчно хлоридно-бикарбонатно-натриева вода, като обемът трябва да отговаря на 250 ml на час (можете да пиете например Гаторейд). В случай на активна физическа дейност обемът на оралния прием на вода трябва да бъде около 500 ml на час (но в никакъв случай повече!). Въпреки това, физическата активност не се препоръчва строго, тъй като значително увеличава риска от нежелани реакции и остри състояния. Вземете предвид, че обемът на пероралната консумация намалява след 5 часа и ще бъде 150 ml на час. Голямото количество вода също може да повлияе негативно на общото Ви соматично състояние. Вашето тяло ще се нуждае от почивка след употреба. За да намалите нежеланите последици, можете да приемате ниски дози транквилизатори (напр. 1 mg алпразолам при липса на противопоказания) и ниски терапевтични дози бета-блокери; необходимо е да се спи (в идеалния случай - 8 часа през нощта); другата част от деня трябва да се отдели за почивка, за възстановяване и "връщане" към света; не се препоръчва шофиране на автомобил и работа както по време на пътуването, така и на следващия ден; не се препоръчва консумиране на големи количества храна на следващия ден, препоръчва се леко хранене. Въпреки че изследванията не са дали окончателен отговор на въпроса дали MDMA предизвиква пристрастяване, със сигурност все още има хора, които могат да се притесняват от собствената си употреба на MDMA или от употребата на MDMA от близък човек. Това може да е от особено значение при употреба на MDMA, която е особено неоптимална - напр. високи дози, употреба по-често от 3 пъти месечно, употреба в особено опасна или гореща среда и др. Не се препоръчва употребата на MDMA повече от 3 пъти месечно (в идеалния случай не повече от веднъж на 6 месеца), тъй като предвид механизма на действие на MDMA той води до изчерпване на невротрансмитерите (най-вече серотонин), свързано със симптоми на депресия и други дългосрочни последици. Трябва да запазите екстази за специални случаи и да го използвате пестеливо. Честата употреба на това вещество понижава неговата ефикасност и може да предизвика толерантност.

Фармакология на MDMA

MDMA действа предимно като освобождаващ агент на трите основни моноаминови невротрансмитера серотонин, норепинефрин и допамин чрез действието си върху следовия амино-асоцииран рецептор 1 (TAAR1) и везикуларния моноаминов транспортер 2 (VMAT2). MDMA е субстрат на моноаминовия транспортер (т.е. субстрат на транспортерите за допамин (DAT), норепинефрин (NET) и серотонин (SERT)), което му позволява да навлиза в моноаминергичните неврони чрез тези невронни мембранни транспортни протеини. Действайки като субстрат на моноаминовия транспортер, MDMA предизвиква конкурентно инхибиране на обратното захващане в невроналните мембранни транспортери, като се конкурира с ендогенните моноамини за обратното захващане.

MDMA инхибира и двата везикуларни моноаминови транспортера (VMAT), вторият от които (VMAT2) е силно експресиран във везикуларните мембрани на моноаминовите неврони. Веднъж попаднал в моноаминовия неврон, MDMA действа като инхибитор на VMAT2 и агонист на TAAR1. Инхибирането на VMAT2 от MDMA води до увеличаване на концентрациите на гореспоменатите моноаминови невротрансмитери в цитозола на неврона. Активирането на TAAR1 от MDMA предизвиква протеинкиназни сигнални събития, които след това фосфорилират свързаните моноаминови транспортери на неврона.

Впоследствие тези фосфорилирани моноаминови транспортери или обръщат посоката на пренасяне - т.е. пренасят невротрансмитерите от вътрешността на клетката към синаптичния процеп - или се оттеглят в неврона, като съответно предизвикват приток на невротрансмитери и неконкурентно инхибиране на обратното захващане в невронните мембранни транспортери.MDMA има десет пъти по-голям афинитет за захващане в серотониновите транспортери в сравнение с допаминовите и норепинефриновите транспортери и следователно има предимно серотонинергични ефекти.

MDMA има и слаба агонистична активност при постсинаптичните серотонинови рецептори 5-HT1 и 5-HT2 рецептори, а по-ефективният му метаболит MDA вероятно засилва това действие. Количествата на кортизол, пролактин и окситоцин в серума се увеличават от MDMA.

Освен това MDMA е лиганд и на двата подтипа сигма-рецептори, въпреки че ефикасността му при тези рецептори и ролята, която те играят, все още не са изяснени.

Съхранение на MDMA

Правилното съхранение на MDMA е от съществено значение за запазване на неговата ефикасност и предотвратяване на разграждането му. Той трябва да се съхранява на хладно (5-8°C), сухо място, далеч от пряка слънчева светлина и влага. Освен това трябва да се съхранява на място, недостъпно за деца и домашни любимци, за да се предотврати случайно поглъщане.

Заключение

В заключение, химичните свойства на MDMA, включително молекулярната му структура и фармакологичните ефекти, допринасят за неговите психоактивни свойства и физиологични взаимодействия. Въпреки потенциалните му терапевтични ползи, употребата му за развлечение доведе до регулаторен контрол и класифициране като контролирано вещество от Списък I в много държави. Продължаващите изследвания изследват терапевтичния му потенциал, особено при лечението на посттравматично стресово разстройство. Познанията за синтеза, физичните и химичните свойства, ефектите и фармакологията на MDMA дават информация за интервенции, стратегии за намаляване на вредите и регулаторни мерки.

Библиография

• Coates, J., and Reffner, J., "Visualization of Micro-ATR Infrared Spectroscopy" (Визуализация на инфрачервена спектроскопия с микроагрегат), Spectroscopy, Vol. 14, #4 ,April 1999.
• Clarke, E.G.C., Isolation and Identification of Drugs (Изолиране и идентифициране на лекарства), 2-ро издание, The Pharmaceutical Press, 1986 г.
• Galichat, Laurent Y., Clarke's Analysis of Drugs and Poisons (Анализ на лекарства и отрови на Кларк), том 2, стр. 1256, Фармацевтично издателство, 2004 г.
• Будавари, С., Индексът на Мерк, 13-о издание, Merck and Co., Inc., 2001 г.
• http://en.wikipedia.org/wiki/3,4-methylenedioxymethamphetamine
• https://psychonautwiki.org